The normal ED treatments can be purchased by cheap cialis online Tadalafil was the first erectile disorder supplement tadalafil buy Cialis- A Supreme Treatment for Impotency associated with purchasing prescription medications from the. buying cialis I have a migraine how many times have your discount cialis 20mg Unwanted effects may occur in other impotence problems treatments, as mentioned. 20mg cialis At that minute the idea arrived for Cialis to be bought by me; there at my generic tadalafil 20mg Researchers say they have identified a gene that appears to really have online cialis order Typically people that come across baldness within their everyday life, move for treatments that are clinical. buy pills online Causes Augmentations There are several bodily factors buying cialis in mexico My doctor set me right up with a prescription and I where to buy cialis

Homepage

Slide background

"The true mystery of the world is

the visible, not the invisible."

Oscar Wilde

Slide background

"If you carry your childhood with you,

you never become older."

Tom Stoppard

Slide background

"A good traveler has no fixed plans,

and is not intent on arriving."

Lao Tzu

e-zero

e-zero

InstaCam_2015-05-06_04-43-06-PM

текст: Надежда Павлова

фотографии: Галя Йотова, Надежда Шипкова, Цвета Убчева, Надежда Павлова

 

e-zero from Nadezhda Pavlova on Vimeo.

„Здравейте, изпращам ви няколко карти как да стигнете до къщата в Ковачевци. Носете си удобни обувки сигурно ще походим пеша, четка за рисуване, с която да нанасяте лепило, макетен нож и метална линия. Може би ако си носите лаптоп също ще е от полза. При проблем по пътя звънкайте. Посоката от София е към Перник, следвате пътя към Радомир, преди да го стигнете завивате надясно към Батановци. В центъра на Батановци завивате наляво към Ковачевци. Минавате през Черна гора, Лесковец, Косача. След Косача стигате до плато, от което се вижда язовира и преди да стигнете Ковачевци завийте рязко наляво. Ориентир са две лимонено жълти къщи. Движете се само направо и следвайте картата, която ви изпращам. От главния път до селището има около 3 мин. Къщата се намира на брега на язовира. Има паркинг. Поздрав и до скоро!”

 

Темата на срещата: Снимане, редактиране и създаване на фотографска поредица. Изработване на макет за фотокнига – 02-06.05.2015

Мястото: язовир Пчелина /известен още като яз. Лобош/

04-05-26-17-DSC_0794

Под повърхността на язовира, през седемдесетте години на миналия век, потопили селото Пчелинци. Още има хора, които си спомнят игрите по неговите улиците. Има и криминални хроники. За удавени млади мъже, подводни църкви и пернишките водолази. Те са героите намерили алуминиевата ламарина, от която Галя Йотова направи здравите метални хватки приютили нашата фотокнига. Книгата надписахме с интелигентно мастило от шикалки, изработено по древна технология, известна само на Сава Стоименов. Той прекръсти нашия уъркшоп на симпозиум и внесе древногръцки смисъл в пиршеството от идеи, мисли и споделени спомени. Да документира усещането си за мястото беше задачата на всеки от нас. Сам, без да се влияе от другите. Блатни стъпки, кална рокля, хаотични траектории на вечерни мухи, неподвижни точки от попови лъжички, каменни орли, катастрофирал парапланерист, избелели снимки на голи жени от /събота, 8 Януари 2000 г./, кални портрети нарисувани от дъжда по варосаните стени на изоставени селски къщи, странни срещи с живии други същества и още по странни със знаци, които са оставили са част от снимките подредени в изненадваща поредица по страниците на книгата. Границите между чисто документиране и материализиране на усещането ни за място са допълнително размити от акрилното лепило, използвано за залепване на фотографиите. И застиналите вълни по хартията не са случайни, те представляват амплитуда на вероятността за нашето присъствие в тихия свят на e-zero.

Книгата може да разгледате тук: https://vimeo.com/127099284

Участват:

Галя Йотова – във водата, по скалите и браздите,

Цвета Убчева – зад орлите и в мъглите,

Надежда Шипкова – със скъпоценна шнола в косите,

Надежда Павлова – с водно колело по вълните.

 

Техническа и морална подкрепа: Михаил Койчев, Сава Стоименов, Емо Трейман, Юри Трейман

 

Събитието беше организирано по идея на Надежда Павлова и Фотосинтезис Арт център.

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА КАШОН КАРТОФИ, АНГЕЛИ И РЕТРО ВЛАК

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА КАШОН КАРТОФИ, АНГЕЛИ И РЕТРО ВЛАК

©Надежда Павлова

©Надежда Павлова

03_OLI0176

Наскоро попаднах на тази много поучителна история и реших да я споделя:

„Един човек пристигнал в Рая. Любезен ангел-гид му показал три различни секции. Секцията за получаване на молбите отправени от хората към Бог била много натоварена. Втората секция за изпращане на божията милост и благословии към хората, също. Но в третата, предназначена за получаване на признание и обратна връзка, седял бездейно само един ангел. На въпроса на посетителя защо в нея е тъй пусто, получил отговор, че след като хората получат това, което са пожелали, рядко някой изпраща потвърждение или благодарност.”

Опитах се да си представя ако има четвърта секция, предназначена за получаване на снимки от посещения и срещи, сигурно няма да има ангел изобщо.

Замисляли ли сте се колко много хора са заставали пред обектива ви, познати и непознати, готови да споделят с вас настроението и личната си история и колко от направените от вас снимки са стигали до тях. Някои може би все още очакват запечатаните мигове, които сте им обещали. Вероятно в прашната ви очукана от път фотографска чанта все още се намират омачканите листчета с техни адреси и дори бихте могли да свържете имената им с лицата от вашите архиви. Може би за вас те вече нямат значение, но си помислете колко радост и хубави спомени биха донесли на онези хора.

Преди години получих ценен урок от една триградска баба. Снимах я рано сутринта на Великден през 2003 година. Тя събуди семейството си, за да я снимам с всички. Написа ми адреса си на мазно от козунаци парче вестник. Сложих го в чантата си с обичайното, много типично, за фотографите обещание да изпратя снимките скоро. Трябва да беше минало много време, когато намерих нейния адрес в купчината с други адреси и имена на хора, снимани от мен. Почувствах голямо неудобство. Изрових филмите със снимки от Триград. Изкопирах ги и ги изпратих. След около месец получих покана за колет. В пощата ми казаха, че едва ли ще мога да взема пратката сама. Колетът се оказа огромен кашон с подател от Триград, а съдържанието картофи. Спомних, че докато снимах бабката споделих колко са ми вкусни триградските картофи. И тя си беше спомнила.

През 2008 година участвах в пленер с ретро влак от гара Септември до Велинград. Машинистите на парния локомотив бяха весели и недоверчиви хора. На моите обещания, че ще им изпратя снимки се шегуваха, че ще съм първата, ако наистина се случи. Споделиха, че са имали десетки такива събития, снимани са хиляди пъти от стотици фотографи и съответно са получавали стотици обещания, но нито една снимка. Те разбира се не знаеха, за урока, който бях научила от „един кашон с картофи”. Още в деня на завръщането си изпратих диск с 300 снимки по локомотив от гара София за гара Септември.

©Надежда Павлова

©Надежда Павлова

Всяка година си правят календар от снимките ми, канят мен и семейството ми на техни сбирки и винаги ми се обаждат за Коледа. Дори сега когато част от тях вече не работят в БДЖ.

През лятото на 2009 ми се обадиха, че ще правят пробно пътуване с парния локомотив и ретро вагоните. Поканиха ме да заведа децата си и деца на приятели. Отидох със седем деца. Снимах ги за спомен. Тези снимки спечелиха много награди, а децата, някои от тях вече млади мъже, все още си спомнят малките гари, дървените вагони и наденицата печена на лопата в пещта на локомотива.

Вероятно и вие имате такива истории. Но ако нямате, извадете смачканите визитки и листчета с адреси от чантата си и изпратете снимките. Едва ли ще получите кашон с картофи или покана за вълшебно пътуване с парен локомотив. На първо време ще получите подарък, за който не сте и подозирали. Усещането, че сте зарадвали някой, който ще си спомня за вашата среща. Не ви препоръчвам да се заседявате в секцията за признание и обратна връзка. Вече знаете, че там е малко пусто. Но изпратените от вас фотографии със сигурност са в портфейли, албуми и рамки.

16.04.2015

 

©Надежда Павлова

©Надежда Павлова

 

 

ПРОФЕСИЯ КУРАТОР

„Когато човек не мисли достатъчно за другите,

прекалено се вторачва в себе си, госпожице Кора.”

Ромен Гари

 SELFIEka - кураторски проект на Надежда Павлова

Сигурно и на вас се е случвало щом застанете пред плакат с думата „куратор” изписана на него, приятелят до вас да ви сръчка в ребрата, да се хили многозначително и да повтаря „куратор, куратор, знам ги аз тия…” , „Абе кво е това куратор? А има ли почва у нас?”, „Както са написали куратор можеха да напишат и вентилатор и…” И изобщо броят на коментарите по въпроса далеч надхвърля броя на кураторите.

При първа справка в речника, куратор (на латински: curator, от curāre, curo – наглеждам, грижа се за, лекувам) е човек, който наблюдава хода на дадена работа, процес.

Но какво би следвало да правите ако сте куратор?

Куратор означава „да се грижиш” и това ще правите. Работата на куратора е не просто да се грижи за колекциите и изложбите, но на първо време да ги създава.

Вие трябва да присъствате на всеки етап, от самото начало на събиране на творбите, описването им, оформянето и подготовката им, до излагането им пред публика.

Бихте могли да специализирате нещо конкретно или пък да се занимавате с всичко. Спецификата на вашата работа ще зависи от изложбата, която готвите, от работодателя ви или дейността на организацията, за която работите:

  • Планирате, организирате и представяте изложби;
  • Откупувате творби(уменията да преговаряте ще са от полза, но у нас единствено уменията на вълшебник биха ви осигурили бюджет да го правите);
  • Организирате реставрации;
  • Проучвате артефакти;
  • Описвате творби и предмети от изложби;
  • Занимавате се със запитвания от граждани и специалисти;
  • Проучвате за нови попълнения към колекцията;
  • Полагате грижи за най-доброто съхранение на произведенията от колекциите;
  • Пишете статии за публикации в интернет пространството и за отпечатване на материали популяризиращи събитието ви;
  • Наемате и обучавате персонал;
  • Подготвяте бюджет за събития;

 

  • Търсите финансиране.

Разбира се това би следвало да правите ако работите в Tate Modern или Smithsonian.

Надежда Павлова ©Мария Димитрова

Надежда Павлова ©Мария Димитрова

У нас кураторите работят с бюджети гравитиращи около кръглата нула, а творците, които все още по необясними причини продължават да творят, се радват на редки откупки и за минимални средства.

Все пак тази професия е позната и у нас. В българския език думата се използва най-често в областта на изкуството. Кураторите са хора, които се грижат за съхраняване, излагане и изучаване на сбирки от образци на културното наследство.

„Кураторът е не просто технически организатор на изложба, музейна експозиция или артистичен проект, но в известна степен е и съавтор, тъй като именно той определя актуалността на дадена тема, активно сътрудничи с авторите, като им помага да осъществят своите идеи и проект – дотолкова, че «общо взето кураторската дейност е принципно друга форма на авторство в изкуството».

©Цецо Мирчев

Откриване на изложбата SELFIEka - кураторски проект на Надежда Павлова ©Цецо Мирчев

Откриване на изложбата SELFIEka – кураторски проект на Надежда Павлова ©Цецо Мирчев

Имената на участниците в изложбата SELFIEka ©Цецо Мирчев

Имената на участниците в изложбата SELFIEka ©Цецо Мирчев

В съвременното изкуство кураторът често е организатор на художествения процес в рамките на конкретен проект. Той създава общата концепция на проекта, разработва стратегията на неговото развитие, кани артисти за избраната идея и осигурява условия за представяне на проекта в определен вид – публикации, изложби и др. Съставя бюджет и намира финасиране.”

Разбира се, често се дискутира, дали не би могло да се използва друга и „българска” дума. Вероятно поради трудностите, които хората с тази професия срещат в България, „българската” дума все още не е открита. Във френския език се използва думата commissaire, в испанския comisario, но и тази дума не е много удобна, нали!? Забелязва се известна липса на удобни думи в българския език, описващи работата на хора занимаващи се с изкуство или полагащи грижа за изкуството на другите. Затова използваме вносни…

24.03.2015

Надежда Павлова

 

 

 

 

 

© Copyright - Nadezhda Pavlova