The normal ED treatments can be purchased by cheap cialis online Tadalafil was the first erectile disorder supplement tadalafil buy Cialis- A Supreme Treatment for Impotency associated with purchasing prescription medications from the. buying cialis I have a migraine how many times have your discount cialis 20mg Unwanted effects may occur in other impotence problems treatments, as mentioned. 20mg cialis At that minute the idea arrived for Cialis to be bought by me; there at my generic tadalafil 20mg Researchers say they have identified a gene that appears to really have online cialis order Typically people that come across baldness within their everyday life, move for treatments that are clinical. buy pills online Causes Augmentations There are several bodily factors buying cialis in mexico My doctor set me right up with a prescription and I where to buy cialis

Homepage

Slide background

"The true mystery of the world is

the visible, not the invisible."

Oscar Wilde

Slide background

"If you carry your childhood with you,

you never become older."

Tom Stoppard

Slide background

"A good traveler has no fixed plans,

and is not intent on arriving."

Lao Tzu

Автопортретът между себеизследването и себепоказването

Автопортретът между себеизследването и себепоказването

Автопортретът би могъл да бъде самоанализ, проучване на лицето, тялото и личността, исторически документ, който творецът оставя на поколенията, визуален дневник, документиране на събития, които се случват или са се случили в живота на автора.
Понякога автопортретът е демонстрация на стил и умение пред потенциалните клиенти или творчески експеримент с необичайна поза и нова техника.
Отдавна установеният жанр на автопортрета е неустоим за повечето артисти. Може да не го правят редовно, но всички са го правили в някакъв момент. Всички сме опитвали – независимо дали се определяме като фотографи или не. Импулсът да снимаме себе си е задължителен. А сега това е лесно, просто обръщаш камерата и снимаш. Какво по-вълнуващо от портрет на нас самите? Но какво всъщност показва той? Как би могъл да бъде нещо повече от безсмислено възпроизвеждане на нещо видимо и банално?
Може би сте срещали думите на Анри Картие-Бресон: „Най трудното нещо за мен е портретът. Трябва да опиташ да сложиш камерата си между кожата на човека и неговата риза”. Какво трябва да опиташ, когато правиш портрет на себе си? Когато ти си човекът с ризата. Колко дълбоко можеш да потънеш в себе си и колко си готов да разкриеш от това, което виждаш?
Ричард Аведън казва: „Фотографския портрет е снимка на някой, който знае, че е фотографиран”. При всеки друг случай можем да допуснем, че субектът не знае, но не и при създаването на автопортрет. Ти знаеш. И знаеш, че някой би могъл да го види. Дали самата мисъл, че създадения в момент на интимност автопортрет ще бъде показан, не променя смисъла и крайния резултат от процеса. Кой е човекът на снимката? Съдържа ли нещо повече от физическа прилика? Разкрива ли вътрешния свят на автора, неговите чувства и преживявания? Нужна ли е физическата прилика, за да се идентифицира авторът с него?
Пред автора винаги стои въпросът как, колко и за какво иска да покаже себе си.
Автопортретът е като всяка друга фотография, която правим, носи само моментна част от нас. Само тази, която се осмеляваме да покажем и сме готови да споделим. Тази, с която искаме да подпишем нашата творба, да декларираме авторство, да експериментираме, да претендираме, да убедим, да привлечем, да омаем, да разкажем, да фантазираме. И понякога ако имаме търпение и сме честни със себе си, ще се познаем в запечатания образ, уловен за стотна от секундата, в която уморени да бъдем другите, за миг сме били себе си.

10 Декември 2013

29

27 pic_9995297_0436474

ЗА ПОРТАЛИТЕ И ХОРАТА

ЗА ПОРТАЛИТЕ И ХОРАТА

 

_RI10174

(С благодарност към Марти, към хората които ме срещнаха с него и всички, с които ме срещна той…)
Сигурно са ви казвали, че целта на една фотографска изложба е да продадете творбите си на добра цена, да получите ласкави критики от компетентни критици или да бъдете поканени в популярна медия, за да представите работата си и не на последно място да се сдобиете с известност и да получите уважение в творческите среди. Това може и да се случи, а може да се случи и нещо съвсем необикновенно и различно от тези всеобщи пожелания…
В серията „Портали”, преди четири години започнах да разглеждам билборда като портал към илюзорно щастие. Вход, през който в нашето съзнание нахлуват силно манипулативни послания, променящи отношението ни към реалността, в която живеем, като ни внушават страстно да желаем вещи и услуги, от които нямаме нужда, и едновременно ни правят нещастни от липсата им. Чувствах, че някой продава нашето внимание, без да ни е питал и печели от това. В този период създадох един триптих включващ творбите: „Градски портали”, „Портали без идеи” и „Портали в излишък”. По-късно продължих работата си по проекта, като взех част от фотографиите направени още през 2010 година, премахнах рекламните послания и на тяхно място в рамката на билборда вградих репродукции на някои от най-известните картини в историята на живописта. Шедьоври вместо рекламни надписи. Портал към други времена и ценности. Връщане към други епохи.
- Какво се крие зад порталите?
Никога не можем да сме сигурни и по-добре да нямаме очаквания. Хубавото на порталите е, че мигновенно те пренасят в друго време и място или пък пренасят някой от друго време и място при теб. Хубаво е този процес да носи познание и да има изненада, по възможност приятна.
Може би тук е мястото да споделя една задпортална история. Рано сутринта на 11 юни 2013, след откриването на моята изложба „Портали”, ми се обади много любезен мъж и ми каза следното: „Не се познаваме. Казвам се Добрин, току що си тръгнах от вашата изложба и съм човекът от снимката на плаката”.
Много се зарадвах. В тази моя работа една двойка преминава пред билборд, в рамката на който съм монтирала репродукция на картината на Гюстав Кайбот – „Парижка улица в дъждовен ден”. Елегантната двойка с чадъри в предния план на платното, сякаш преминава през портала и се превръща в забързаната двойка от снимката ми. Съвпадението на цветовете и детайлите от фотографията и картината на места са удивителни. Тази творба използвах като визия за поканата и плаката на събитието. Изненадващо този човек се появява, научил от свои приятели в Брюксел, че се разхожда на една покана за изложба. Срещата ни беше удивителна. Моят мистериозен модел се появи, излязъл от снимката ми, три години след като съм го снимала със съпругата му Мая. Направихме си обща снимка пред плаката, в ръка с моя подарък за него…под един чадър, защото отново валеше…и двамата бяхме с червени обувки…без да сме се наговаряли.
Историята не свършва дотук. По късно същия ден получих обаждане от доц. Мартин Крупев (голям почитател на макрофотографията), който ми каза, че много съм зарадвала неговия дългогодишен приятел Добри и би искал да се запознаем. В разговора спомена, че се занимава с образна диагностика и ако аз или някой от семейството ми има проблем със здравето да го потърся. Преди броени дни го потърсих и той ни помогна, за което от сърце му благодаря. Прекарах две седмици в болнични стаи като придружител мислейки си за порталите и за хората, за неочакваните подаръци на съдбата и за необикновенните срещи, към които ни водят те…

София, 04.04.2014

© Copyright - Nadezhda Pavlova