Archive for category: Uncategorized

 

A Ghost in the Frame

By Nadezhda Pavlova

„When I see ghosts they look perfectly real and solid – like a living human being. They are not misty; I can’t see through them; they don’t wear sheets or bloody mummy bandages. They don’t have their heads tucked under their arms. They just look like ordinary people, in living color, and sometimes it is hard to tell who is a ghost”. – that’s what the American writer Chris Woodyard said in one of her interviews.

And if your task as a photographer is to shoot “The Haunted House”, then planning, researching, recognizing and shooting this supernatural phenomena turns into an unexpected challenge. Their creation and documenting can become even a greater challenge if you are a part of a workshop called “Documenting fiction”.

In the period 19-22 June 2014,in the town of Mussoorie, India, a Workshop called “Shooting, Editing and Photo-book making with Cristina de Middel and Riccardo Cases” was held, organised by EMAHO Magazine and IED Madrid.

The group was accommodated in a residence called „Devdar Woods”,an old British villa, which is situated two thousand meters above sea level, amongst mist and twenty meters tall pine trees.The rooms with their 4-meters tall walls, windows placed right under the wooden ceilings, mirrors, covered by old mystic tarnish, reflecting one’s image beyond recognition, mysterious wardrobes with creaking hinges and the grinding sounds of cabinets and cupboards, sofas and armchairs from ages ago, that used to comfort the tired bodies of strangers, huge beds upholstered with old-fashioned fabrics, housed us and other suddenly appearing creatures.

The first day Cristina jokingly hinted that for the shooting process we would not need to go far away from the villa in which we were staying. For all of us this sounded strange, as we are used to always look for the “good” picture far away and in motion.

She shared with us that she finds the ghost topic very suitable having in mind the environment we were in. After a discussion with her that lasted a few hours we outlined the elements and backgrounds which any decent “ghost house” should have. The horror genre fans were of great use. I found out why men like horror movies…

The enormous bugs, shaking pictures, flying forks and spoons, creatures with horns, chairs climbing towards the ceiling, windows with eyes, shadows going through walls, ghosts coming out of fireplaces, cloths crawling around, mysteriously swinging ropes and fires became our co-residents in the following days. The fact that we were working together creating a photobook generated ideas, which were upgraded in the shooting process.We did not lack models. We got images that were surprising as vision and provocative as content.

Just imagine a house in which a golden ghost in running towards you and is getting guidance how fast to do it, where you have to jump over photographers lying on the floor, while a white ghost-like creature is asking them whether it is well stuck to the wall.Rooms booming with flashes, facilities built up for a certain scene, photo shoots in wardrobes and creaking doors … and ghosts all over the place.

“Monsters are real, and ghosts are real too. They live inside us, and sometimes, they win” wroteStephen King. And this victory of theirs is not always scary. Discovering them and documenting their presence is a rather delicate job.It requires patience, understanding, acceptance. You know, they don’t always look good; sometimes they are even horrifying, like the unknown. But if we overcome our fears and realize they are dictated by our ignorance we could be of use to each other. To be able to set footsteps in both worlds at the same time – the worlds of reality and fiction. And each photographic document which registered our inner fears can be taken as our credo.It will be not so much the proof for their existence, but for our acceptance and ability to live with them.

In the process editing, together with Cristina de Middel we selected 62 photos out of the thousands we took in the those days.

„Shoot an idea and make a story based on the photos already made;Often good photos do not make it to the book, and at first glance simple ones do;Do not be afraid to make mistakes and to make “stupid” photos;Chase the good shoot until it works out well; Look for the “beautiful ugliness” – these phrases were part of the advices we got from her. Each one of us made a unique cover of our books and we placed the photos inside. We became witnesses of how the true artist works on the dummy book, creating an object with unique content.In the book she also included artefacts, found by the participants during the shooting, business cards with texts, as well as her own pictures on the pages.

„Books are a uniquely portable magic”Stephen King wrote. I came home with this magic, as big as a human palm, bound in an Indian newspaper and titled “Manic”, still smelling of glue, with roughly cut edges and smudged photos. I came home … different.

Sofia,

08.08.2014

Translated by Vesselina Marinova

 

VIDEO: Emaho Mussoorie Workshop with Cristina de Middel & Ricardo Cases in collaboration with IED Madrid

 

Emaho Mussoorie Workshop with Cristina de Middel & Ricardo Cases in collaboration with IED Madrid from Emaho Magazine on Vimeo.

Фотография: Франческо Артибани

„Ще ти кажа мнението си за хората, мой човек;
Сърцата им са съвсем на място,
само дето главите им са напълно излишни”
Съмърсет Моъм
цитат от „Равносметката”

 

СПОНТАННО…
Започвам да пиша този текст на 10 000 метра над земята, температурата зад илюминатора на самолета е минус 25 градуса. Ще летя още 6 часа и имам достатъчно време да започна и може би дори за завърша текста си за спонтаннноста във фотографията. Не само за спонтанността при снимане, но и при възприемане на фотографските образи.
Бях провокирана за него от изложбата на Франческо Артибани – „Фрагменти и присъствие” – представена от Италианския културен институт като част от програмата на Месец на фотографията. Тя беше открита на 09.06.2014 в галерията на Фотозинтезис.
Експозицията включваше над 40 фотографии с различни размери, семло и непретенциозно представени под стъкла. Творбите цветни, разнообразни, свежи, драматични и най-вече изненадващо непринудени, изглеждаха така сякаш камерата се е движила в орбитата на своя притежател и е запечатвала един след друг различни интимни и емоционални фрагменти от ежедневието му и човешкото присъствие в него. Не останах изненадана, че част от публиката коментираше основно начина на рамкиране. Изложените творби определено не следваха хоризонта на очакванията им. Дори в повечето от тях липсваше такъв, а там където го имаше, никой не бе счел за нужно да го подрежда.
За своята работа Франческо Артибани каза следното:
„Снимките са главно свързани с идеята за изследване и наблюдение на света, който ни заобикаля, замъглено от френетичния ритъм, който ни смазва и оставя малко пространство за тишина и съзерцание, опитвайки се непрекъснато да създава нови начини за оповестяване на сензации.
Използвах фотографията, за да уловя тези естетични възприятия, кратки и интезивни, които подсъзнанието ми подсказва. Резултатът е съновно измерение, близко до реалността, винаги променящо се, винаги различно, което ме очарова със своята мощ.
И така, каня ви да поспрете и да погледнете отблизо нещата около вас, научете се да обичате и да играете с мимолетните мигове, откъснете се от реалността за момент, тренирайте сетивата си, не се затваряйте..
Не се страхувайте, приемете света в неговата простота и красота.”

Какво търсим във фотографията? Само интересно съдържание и форма или нещо, което може да ни пренесе отвъд буквалността на образа, по-дълбоко или встрани от простото описание на заснетото. Вярвам, че това, което прави снимката различна е нейната способност да изненадва възприятията. Съвременната фотография няма нужда от още повече „красиви” и „правилни” снимки, това е правено масово в миналото. Мисля, че най-вече се нуждае от снимки, които предефинират реалността, която ни заобикаля, пренасят зрителя в едно ново измерение, по-лично, а на моменти, дори магическо. Търсене на нова форма за простите, ежедневни неща и превръщането им в трайни ценности. И фотографите и зрителите са уморени от постоянното търсене и генериране на сензации. Загубени във вихъра от засипващи ни образи, трудно се оставяме да бъдем изненадани, уплашени или очаровани. В ерата на фотошоп и масовата манипулация на изображението, вярата ни в документалността и обективността на фотографията е силно разколебана. И макар да не искаме да си признаем, спонтанно композираните снимки, запечатали емоционални моменти, намиращи се дори в периферията на действието се промъкват в съзнанието ни като свеж полъх. Не случайно сме свидетели на нечуван бум в процеса на самоснимане и публикуване на „селфи” автопортрети в социалните мрежи.
И ако се освободим от тромавите очаквания, програмирали съзнанието ни, ще успеем да се насладим на тези визуализирани спомени, мигновенно запечатали усещанията, наши и на другите и в същото време документирали финните, неподредени детайли на ежедневието .

17.06.2014, Доха
Надежда Павлова

 

ДЕТСКИ ФОТОМИСЛИ

„Ами размазаните снимки не са хубави”, така смята Яна от 2г клас на 19 СОУ „Елин Пелин” – София. Според някои от нейните съученици фотографията е в списание, според други във филм. Колебаят се дали е тежка фотографската работа и кой е фотограф. Описват хубавата снимка.
Деца говорят за фотография…

Ана Мария: Ако е нещо, което никога не сме виждали го снимаме.
Хубавите снимки са тези, които влизат в музеите или имат птиченца на тях.
Мисля, че работата на фотографа е трудна. Трудно е когато се опитваш да снимаш…охлюв и да му се вижда цялото личице…
Йоана Л.: Ами не съм чувала почти нищо не съм чувала за фотографията.
Не съм срещала никога фотограф.
Хубавата снимка е на дете и около него да се виждат дървета, цветя, слънцето. Да е сред природата.
Анди К.: Хубавата снимка е тази, в която има нещо интересно. Като например заек, който скача от мост.
Снимал съм много неща. Например бях в колата и снимах гората и тя се движеше.
Калоян Сир.: Фотографията е професия, а фотографа ходи по разни места и снима.
ХУбавите снимки са тези, които са снимани на най-красиви места.
Алекс Б.: Мисля. че фотографът прави едни снимки и после ги дава на едни хора, а те ги слагат във вестника и той отива по цялата държава.
Хубавата снимка става в добър момент.
Биляна П.: Фотографът е човекът, който прави снимките.
Хубавите снимки са на животни в дивата природа
Моника В.: Фотографията е да снимаш разни неща.
Много харесвам снимките на цветята.
Йоана Р.: За мен фотографията е хубава , много мистериозна и също запознава хората с различни неща.
Фотографът всичко снима.
Тежка е работата на фотографа. Ако снима диви животни е трудно да ги заснеме, защото трябва да отиде до тях, а някои са лоши.
Цветин: Фотографията е да правиш снимки, а фотографът е човек, който иска да снима много невероятни неща.
Хубавата снимка може да се направи през лятото, защото тогава е светло и топло и си представям, че слънцето се е усмихнало.
Портретът е един човек който иска да нарисува един друг човек, сякаш иска да направи копие на него, но нарисувано.
Калоян Ст.: Не ме страх да говоря за фотография, по –хубаво е от това да ти вадят зъба.
Работата на фотографа е да снима хората нали и да ги пита някакви неща. После тези снимки ги слага в галерия или в списание.
Аз съм ходил в едно голямо студио, където ни снимаха мен и сестра ми и там има една голяма люлка и вентилатор, който те духа, има и бонбонки и гримираха мама.
Крис Б.: Фотографът е човек, който прави фото. А снимките някои ги продава, а други ги пази. …А пази ги тези на Христо Ботев и Васил Левски…това са мноого ценни снимки.
Хубавите снимки ги преценявам по смешни и несмешни. Смешната снимка е хубава.
Моника М.: Фотографът е този, който много снима. Тежка му е работата. Понякога му е много трудно. Трябва да кляка да става дори да ляга. Да тича след диви животни и хора.
Хубавите снимки са от моето детство, когато бях бебе. Харесва ми да гледам спомени.
Хрис: Ами като чуя фотография ми хрумва да снимаш хубави неща.
Хората, които имат фотоапарати са фотографи.
Аз обичам бебешки снимки. Хубава снимка е на малко бебенце или снимка на цялото семейство…
Яна М.: Фотографията за някои е работа, а за някои е удоволствие. Но не е тежка работа.
Ами размазаните снимки не са хубави. А тези които не са размазани са хубави.
Филип: За фотографията не знам. Но фотографът е който държи камерата и снима хората, когато играят роли.
Мисля, че е тежка работа. Изкуство е, но всъщност е работа.
Ходил съм на изложба по рисуване. Една картина на „Св. Александър Невски” много ми хареса. А ми хареса, защото беше много истинска, като снимка…

Интервю на Надежда Павлова с децата от 2г клас на 19-то СОУ”Елин Пелин” – София.

Фотография: Надежда Павлова
Интервюто е публикувано през март 2014 в списание ФОТОмания.