INSIDE
Престижна галерия, европейски град…заключен сте в празна бяла стая със стол и малък телевизор монтиран на тавана. Зад стъклената врата, през която сте влязъл, за да задоволите любопитството си и тя коварно се е самозаключила зад вас, втренчено се взират другите посетители. Паниката бавно ви обзема, но не и позволявате да ви злепостави пред публиката. Мислите си: „ Това е просто изложба, аз само разглеждам…., но как да изляза оттук???”.
Намирате се вътре в творбата „Инсталация на преживяването” на Валя Фетисов/р.1989, живее и работи в Москва/.
Изложбата е „INSIDE” в Пале де Токио, Париж – 20.10.2014 – 11.01.2015
„INSIDE” дава на посетителя неповторимо изживяване, рисковано пътуване навътре в себе си, на което изложбената площ е физическо пространство и метафора.
Одисеята – както физическа, така и психическа – е покана за разходка в пространство, преобразено от артистите така, че от една инсталация към друга, от един етаж към друг, посетителят навлиза все дълбоко в неочаквани преживявания, които творбите предлагат.
NUMEN-For-use
Още на входа зрителят се приканва да свали тежестта на обувките си, да изкачи вита метална стълба и да пропълзи, извърви и приплъзне тунелите на лабиринтообразна паяжина висяща от колоните във фоаето на сградата. Направена изцяло от хиляди метри прозрачен скоч, тази монументална творба носи името „За употреба” и нейни автори са групата НУМЕН /Свен Йонке – Берлин, Кристоф Кацлер – Виена и Никола Раделикович – Загреб/. Най-смелите имат възможността да проникнат в тази защитна матрица, пътуването през която е първия етап в изследването на вътрешно пространство, толкова физическо колкото и ментално.
Финалът на творбата е пред входа на главната експозиция. За да влезе там посетителят трябва смело да пристъпи в мистериозна гора, изработена от Ева Йоспин(р.1975, Париж). Гората като въплъщение на неопитомената природа, но най-вече свързвана със създаването на препятствия в традиционните приказки, едновременно пагубна и първична.
EVA-JOSPIN-Forest
Ева Йоспин работи с картон, за да създаде обем и перспектива, провокативни барелефи. Усърдния процес на рязане, монтаж и напластяване, съчетан с елемент на сила в жестовете й дават възможност за обособяването на гъста, деликатна и мистериозна гора. Авторката е реализирала творба, съчетаваща в себе си силата на началото и последващото потапяне. Всичко това изработено от познат банален материал лишен от присъщи естетически качества.
Веднъж прекосил тайнствената гора, зрителят попада в центъра на видео инсталацията „Звуци изпод земята”. На екрана динамично се сменят общи планове на голям мъжки хор от пенсионирани миньори, разположен сред пуст пейзаж или детайли от лицата на хористите. Гласовете им възпроизвеждат звуци от мините, в които някога са работили.
MIKHAIL-KARIKIS-URIEL-ORLOW-Sounds-from-beneath
Следва „Диагонална секция” една илюзия създадена специално за това пространство от Марсиус Галан(р.1972, Сао Пауло), която дава на зрителя възможност да премине през стъкло. Творба елегантна и семпла, представляваща символично препятствие – на пръв поглед непреодолимо – което само най-храбрите или най-безразсъдните ще успеят да преодолеят. Артистът предлага игра за възприятията в обкръжаващото пространство. Намерението е да измами разума; творбата сякаш се дематериализира пред очите на зрителя, когато превъзмогне страха си или не овладее любопитството си.
MARCIUS-GALAN-Secao-diagonal
Няколко крачки и се озовате сред внушителен стенопис. Тези рисунки с молив носят един спонтанен и продължителен жест, те са постоянен диалог между интуицията на артиста и неговата воля. Посетителят би могъл да схване идеята, избирайки интуитивен подход при който пейзажа се разкрива малко по малко пред очите му. Магични и деликатни стенните рисунки на Марк Котюрие(р.1946, Париж) предразполагат към съзерцаване, отдаване и подсещат, че поезията съществува във всеки един от нас , далеч от реалността.
MARC-COUTURIER-Wall-drawing
Различните творби предизвикват изненада, шок, тревога, страх, ужас, желание, удоволствие, дълбоко естетическо преживвяване, приковават вниманието и не позволяват на посетителя да ускори темпо.
Захвърлен чаршаф на земята се оказва скулптура от мрамор, космато туловище на мечка е приютявало в продължение на 13 дни артиста Ейбрахам Поншевал(р.1972, Марсилия). Голям отвор показва разпределението в тялото на животното. Вместо вътрешности се виждат кана за топла вода, домакински прибори от първа необходимост.
RYAN-GANDER-I-is
В ярка червена стая са представени комиксите на Атару Сато(р.1986, Токио).
ATARU-SATO
ATARU-SATO
Художникът Дран(р.1979, Тулуза) е заел стълбището свързващо двата етажа на експозицията. Липсата на дневна светлина и графичната среда, изрисувана предимно в черно, носи усещането за слизане към недрата на града. Изпълнена със спомени, наблюдения и емоции, истории и анекдоти тази интервенция представлява пространствен портрет, развит като разходка надолу по стълбите.
DRAN
DRAN
DRAN
Следват видео прожекции, анимационни проекти, експриментални инсталации.
SOOKOON-ANG-Exorcise-me
През цялото време на обиколката в Пале де Токио се чува кънтеж от течаща вода, гърмящ водопад. Звукът идва от впечатляващата инсталация на Стефан Тиде(р.1974, Париж). „Убежище” е дървено бунгало, обзаведено скромно, подобно на тези в които планинарите и алпинистите, намират приют, за да се стоплят или прекарат нощта в планината. Но кой би се подслонил в хижа, в която вали проливен дъжд? Наблюдението на валящия дъжд през прозорците създава хипнотично, неприятно усещане и липса на чувство за сигурност. По-скоро зрителят е изправен пред обрат на „вътрешно” и „външно”, пред подслон превърнат във враждебно място. Следователно убежище трябва да се намери навън или в нас самите.
STEPHAN-THIDET-Le-refuge
Няколкото часа в лабиринта на INSIDE не биха били достъчни, за да се преразкаже тази удивителна изложба. Защото думите са лишени от образите, звуците и усещанията. Но думите имат силата да вдъхновяват, да стимулират въображението ни и да си представяме невиждани неща, неща каквито тези творби са били преди създаването им, в мислите на своите създатели. И ако си представяте невиждани неща, направете ги видими за другите, със сигурност си заслужава.
01.12.2014
Надежда Павлова
A GHOST IN THE FRAME
A Ghost in the Frame
By Nadezhda Pavlova
„When I see ghosts they look perfectly real and solid – like a living human being. They are not misty; I can’t see through them; they don’t wear sheets or bloody mummy bandages. They don’t have their heads tucked under their arms. They just look like ordinary people, in living color, and sometimes it is hard to tell who is a ghost”. – that’s what the American writer Chris Woodyard said in one of her interviews.
And if your task as a photographer is to shoot “The Haunted House”, then planning, researching, recognizing and shooting this supernatural phenomena turns into an unexpected challenge. Their creation and documenting can become even a greater challenge if you are a part of a workshop called “Documenting fiction”.
In the period 19-22 June 2014,in the town of Mussoorie, India, a Workshop called “Shooting, Editing and Photo-book making with Cristina de Middel and Riccardo Cases” was held, organised by EMAHO Magazine and IED Madrid.
The group was accommodated in a residence called „Devdar Woods”,an old British villa, which is situated two thousand meters above sea level, amongst mist and twenty meters tall pine trees.The rooms with their 4-meters tall walls, windows placed right under the wooden ceilings, mirrors, covered by old mystic tarnish, reflecting one’s image beyond recognition, mysterious wardrobes with creaking hinges and the grinding sounds of cabinets and cupboards, sofas and armchairs from ages ago, that used to comfort the tired bodies of strangers, huge beds upholstered with old-fashioned fabrics, housed us and other suddenly appearing creatures.
The first day Cristina jokingly hinted that for the shooting process we would not need to go far away from the villa in which we were staying. For all of us this sounded strange, as we are used to always look for the “good” picture far away and in motion.
She shared with us that she finds the ghost topic very suitable having in mind the environment we were in. After a discussion with her that lasted a few hours we outlined the elements and backgrounds which any decent “ghost house” should have. The horror genre fans were of great use. I found out why men like horror movies…
The enormous bugs, shaking pictures, flying forks and spoons, creatures with horns, chairs climbing towards the ceiling, windows with eyes, shadows going through walls, ghosts coming out of fireplaces, cloths crawling around, mysteriously swinging ropes and fires became our co-residents in the following days. The fact that we were working together creating a photobook generated ideas, which were upgraded in the shooting process.We did not lack models. We got images that were surprising as vision and provocative as content.
Just imagine a house in which a golden ghost in running towards you and is getting guidance how fast to do it, where you have to jump over photographers lying on the floor, while a white ghost-like creature is asking them whether it is well stuck to the wall.Rooms booming with flashes, facilities built up for a certain scene, photo shoots in wardrobes and creaking doors … and ghosts all over the place.
“Monsters are real, and ghosts are real too. They live inside us, and sometimes, they win” wroteStephen King. And this victory of theirs is not always scary. Discovering them and documenting their presence is a rather delicate job.It requires patience, understanding, acceptance. You know, they don’t always look good; sometimes they are even horrifying, like the unknown. But if we overcome our fears and realize they are dictated by our ignorance we could be of use to each other. To be able to set footsteps in both worlds at the same time – the worlds of reality and fiction. And each photographic document which registered our inner fears can be taken as our credo.It will be not so much the proof for their existence, but for our acceptance and ability to live with them.
In the process editing, together with Cristina de Middel we selected 62 photos out of the thousands we took in the those days.
„Shoot an idea and make a story based on the photos already made;Often good photos do not make it to the book, and at first glance simple ones do;Do not be afraid to make mistakes and to make “stupid” photos;Chase the good shoot until it works out well; Look for the “beautiful ugliness” – these phrases were part of the advices we got from her. Each one of us made a unique cover of our books and we placed the photos inside. We became witnesses of how the true artist works on the dummy book, creating an object with unique content.In the book she also included artefacts, found by the participants during the shooting, business cards with texts, as well as her own pictures on the pages.
„Books are a uniquely portable magic”Stephen King wrote. I came home with this magic, as big as a human palm, bound in an Indian newspaper and titled “Manic”, still smelling of glue, with roughly cut edges and smudged photos. I came home … different.
Sofia,
08.08.2014
Translated by Vesselina Marinova
VIDEO: Emaho Mussoorie Workshop with Cristina de Middel & Ricardo Cases in collaboration with IED Madrid
Emaho Mussoorie Workshop with Cristina de Middel & Ricardo Cases in collaboration with IED Madrid from Emaho Magazine on Vimeo.
МОСТ ДО ПИТСБЪРГ
фотография: Гаро Чакърян
Мостовете на Питсбърг играят важна роля в транспортната система на града. Без мостове, районът Питсбърг ще бъде поредица от разпокъсани долини, хълмове, речни корита, и изолирани общности.
Проучване от 2006 г. е установило, че Питсбърг разполага с 446 моста, а поради близостта му до три големи реки и безброй хълмове е известен като “Градът на мостовете”.
фотография: Гаро Чакърян
Ако си представим, че хълмовете са горди, властни и трудно достъпни хора, долините плахи, тревожни, неуверени и неоткрили себе си, а речните корита бързи, устремени и знаещи посоката, то кои са тези, които ги свързват…хората мостове. Тези хора знаят от какво се нуждаете, как да бъдат полезни, при кого да ви изпратят, с кого да ви свържат, те могат да ви помогнат дори да откриете себе си.
Познавам такъв човек. Копираше снимките ми в ателието на ул.”Странджа” No33 и пишеше съветите си на гърба на най-хубавата. Изпрати ме да уча фотография при своя учител. Когато видя дипломната ми работа в Арт колежа каза да си направя визитки на фотограф. С най-добрите ми приятели фотографи ме запозна той.
Снимал е романтични портрети, портрети на протестиращи хора, изключителни музиканти, красиви настроения на града и природата. През 2001 година събра много от своите творби в книга, пълна с мъдрост и поезия. Всяка фотография , многопластова, оригинална и изпълнена с майсторство беше придружена от цитат. Като например този на Дж. Х. Джубран:
“Какво е тъгата, ако не стена между две градини”
Ако тъгата е стена какво са мостовете съотнесени към човешките емоции. Радост, щастие споделяне, предаване, свързване, възможности, движение, копнеж, стремление…свобода.
Радостта да открия човека, открил фотографa в мен е мостът, който ме отведе на въображаемо пътешествие до Питсбърг. Градът, в който Гаро Чакърян живее днес и снима мостове.
Надежда Павлова
25.09.2014
фотография: Гаро Чакърян
Фотографии: Гаро Чакърян
http://tchakarian.wordpress.com/