СПОНТАННО
Фотография: Франческо Артибани
„Ще ти кажа мнението си за хората, мой човек;
Сърцата им са съвсем на място,
само дето главите им са напълно излишни”
Съмърсет Моъм
цитат от „Равносметката”
СПОНТАННО…
Започвам да пиша този текст на 10 000 метра над земята, температурата зад илюминатора на самолета е минус 25 градуса. Ще летя още 6 часа и имам достатъчно време да започна и може би дори за завърша текста си за спонтаннноста във фотографията. Не само за спонтанността при снимане, но и при възприемане на фотографските образи.
Бях провокирана за него от изложбата на Франческо Артибани – „Фрагменти и присъствие” – представена от Италианския културен институт като част от програмата на Месец на фотографията. Тя беше открита на 09.06.2014 в галерията на Фотозинтезис.
Експозицията включваше над 40 фотографии с различни размери, семло и непретенциозно представени под стъкла. Творбите цветни, разнообразни, свежи, драматични и най-вече изненадващо непринудени, изглеждаха така сякаш камерата се е движила в орбитата на своя притежател и е запечатвала един след друг различни интимни и емоционални фрагменти от ежедневието му и човешкото присъствие в него. Не останах изненадана, че част от публиката коментираше основно начина на рамкиране. Изложените творби определено не следваха хоризонта на очакванията им. Дори в повечето от тях липсваше такъв, а там където го имаше, никой не бе счел за нужно да го подрежда.
За своята работа Франческо Артибани каза следното:
„Снимките са главно свързани с идеята за изследване и наблюдение на света, който ни заобикаля, замъглено от френетичния ритъм, който ни смазва и оставя малко пространство за тишина и съзерцание, опитвайки се непрекъснато да създава нови начини за оповестяване на сензации.
Използвах фотографията, за да уловя тези естетични възприятия, кратки и интезивни, които подсъзнанието ми подсказва. Резултатът е съновно измерение, близко до реалността, винаги променящо се, винаги различно, което ме очарова със своята мощ.
И така, каня ви да поспрете и да погледнете отблизо нещата около вас, научете се да обичате и да играете с мимолетните мигове, откъснете се от реалността за момент, тренирайте сетивата си, не се затваряйте..
Не се страхувайте, приемете света в неговата простота и красота.”
Какво търсим във фотографията? Само интересно съдържание и форма или нещо, което може да ни пренесе отвъд буквалността на образа, по-дълбоко или встрани от простото описание на заснетото. Вярвам, че това, което прави снимката различна е нейната способност да изненадва възприятията. Съвременната фотография няма нужда от още повече „красиви” и „правилни” снимки, това е правено масово в миналото. Мисля, че най-вече се нуждае от снимки, които предефинират реалността, която ни заобикаля, пренасят зрителя в едно ново измерение, по-лично, а на моменти, дори магическо. Търсене на нова форма за простите, ежедневни неща и превръщането им в трайни ценности. И фотографите и зрителите са уморени от постоянното търсене и генериране на сензации. Загубени във вихъра от засипващи ни образи, трудно се оставяме да бъдем изненадани, уплашени или очаровани. В ерата на фотошоп и масовата манипулация на изображението, вярата ни в документалността и обективността на фотографията е силно разколебана. И макар да не искаме да си признаем, спонтанно композираните снимки, запечатали емоционални моменти, намиращи се дори в периферията на действието се промъкват в съзнанието ни като свеж полъх. Не случайно сме свидетели на нечуван бум в процеса на самоснимане и публикуване на „селфи” автопортрети в социалните мрежи.
И ако се освободим от тромавите очаквания, програмирали съзнанието ни, ще успеем да се насладим на тези визуализирани спомени, мигновенно запечатали усещанията, наши и на другите и в същото време документирали финните, неподредени детайли на ежедневието .
17.06.2014, Доха
Надежда Павлова
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!