Archive for month: January, 2015

Престижна галерия, европейски град…заключен сте в празна бяла стая със стол и малък телевизор монтиран на тавана. Зад стъклената врата, през която сте влязъл, за да задоволите любопитството си и тя коварно се е самозаключила зад вас, втренчено се взират другите посетители. Паниката бавно ви обзема, но не и позволявате да ви злепостави пред публиката. Мислите си: „ Това е просто изложба, аз само разглеждам…., но как да изляза оттук???”.

Намирате се вътре в творбата „Инсталация на преживяването” на Валя Фетисов/р.1989, живее и работи в Москва/.

Изложбата е „INSIDE” в Пале де Токио, Париж – 20.10.2014 – 11.01.2015

„INSIDE” дава на посетителя неповторимо изживяване, рисковано пътуване навътре в себе си, на което изложбената площ е физическо пространство и метафора.

Одисеята – както физическа, така и психическа – е покана за разходка в пространство, преобразено от артистите така, че от една инсталация към друга, от един етаж към друг, посетителят навлиза все дълбоко в неочаквани преживявания, които творбите предлагат.

Още на входа зрителят се приканва да свали тежестта на обувките си, да изкачи вита метална стълба и да пропълзи, извърви и приплъзне тунелите на лабиринтообразна паяжина висяща от колоните във фоаето на сградата. Направена изцяло от хиляди метри прозрачен скоч, тази монументална творба носи името „За употреба” и нейни автори са групата НУМЕН /Свен Йонке – Берлин, Кристоф Кацлер – Виена и Никола Раделикович – Загреб/. Най-смелите имат възможността да проникнат в тази защитна матрица, пътуването през която е първия етап в изследването на вътрешно пространство, толкова физическо колкото и ментално.

Финалът на творбата е пред входа на главната експозиция. За да влезе там посетителят трябва смело да пристъпи в мистериозна гора, изработена от Ева Йоспин(р.1975, Париж). Гората като въплъщение на неопитомената природа, но най-вече свързвана със създаването на препятствия в традиционните приказки, едновременно пагубна и първична.

Ева Йоспин работи с картон, за да създаде обем и перспектива, провокативни барелефи. Усърдния процес на рязане, монтаж и напластяване, съчетан с елемент на сила в жестовете й дават възможност за обособяването на гъста, деликатна и мистериозна гора. Авторката е реализирала творба, съчетаваща в себе си силата на началото и последващото потапяне. Всичко това изработено от познат банален материал лишен от присъщи естетически качества.

Веднъж прекосил тайнствената гора, зрителят попада в центъра на видео инсталацията „Звуци изпод земята”. На екрана динамично се сменят общи планове на голям мъжки хор от пенсионирани миньори, разположен сред пуст пейзаж или детайли от лицата на хористите. Гласовете им възпроизвеждат звуци от мините, в които някога са работили.

Следва „Диагонална секция” една илюзия създадена специално за това пространство от Марсиус Галан(р.1972, Сао Пауло), която дава на зрителя възможност да премине през стъкло. Творба елегантна и семпла, представляваща символично препятствие – на пръв поглед непреодолимо – което само най-храбрите или най-безразсъдните ще успеят да преодолеят. Артистът предлага игра за възприятията в обкръжаващото пространство. Намерението е да измами разума; творбата сякаш се дематериализира пред очите на зрителя, когато превъзмогне страха си или не овладее любопитството си.

Няколко крачки и се озовате сред внушителен стенопис. Тези рисунки с молив носят един спонтанен и продължителен жест, те са постоянен диалог между интуицията на артиста и неговата воля. Посетителят би могъл да схване идеята, избирайки интуитивен подход при който пейзажа се разкрива малко по малко пред очите му. Магични и деликатни стенните рисунки на Марк Котюрие(р.1946, Париж) предразполагат към съзерцаване, отдаване и подсещат, че поезията съществува във всеки един от нас , далеч от реалността.

Различните творби предизвикват изненада, шок, тревога, страх, ужас, желание, удоволствие, дълбоко естетическо преживвяване, приковават вниманието и не позволяват на посетителя да ускори темпо.

Захвърлен чаршаф на земята се оказва скулптура от мрамор, космато туловище на мечка е приютявало в продължение на 13 дни артиста Ейбрахам Поншевал(р.1972, Марсилия). Голям отвор показва разпределението в тялото на животното. Вместо вътрешности се виждат кана за топла вода, домакински прибори от първа необходимост.

В ярка червена стая са представени комиксите на Атару Сато(р.1986, Токио).

Художникът Дран(р.1979, Тулуза) е заел стълбището свързващо двата етажа на експозицията. Липсата на дневна светлина и графичната среда, изрисувана предимно в черно, носи усещането за слизане към недрата на града. Изпълнена със спомени, наблюдения и емоции, истории и анекдоти тази интервенция представлява пространствен портрет, развит като разходка надолу по стълбите.

Следват видео прожекции, анимационни проекти, експриментални инсталации.

През цялото време на обиколката в Пале де Токио се чува кънтеж от течаща вода, гърмящ водопад. Звукът идва от впечатляващата инсталация на Стефан Тиде(р.1974, Париж). „Убежище” е дървено бунгало, обзаведено скромно, подобно на тези в които планинарите и алпинистите, намират приют, за да се стоплят или прекарат нощта в планината. Но кой би се подслонил в хижа, в която вали проливен дъжд? Наблюдението на валящия дъжд през прозорците създава хипнотично, неприятно усещане и липса на чувство за сигурност. По-скоро зрителят е изправен пред обрат на „вътрешно” и „външно”, пред подслон превърнат във враждебно място. Следователно убежище трябва да се намери навън или в нас самите.

Няколкото часа в лабиринта на INSIDE не биха били достъчни, за да се преразкаже тази удивителна изложба. Защото думите са лишени от образите, звуците и усещанията. Но думите имат силата да вдъхновяват, да стимулират въображението ни и да си представяме невиждани неща, неща каквито тези творби са били преди създаването им, в мислите на своите създатели. И ако си представяте невиждани неща, направете ги видими за другите, със сигурност си заслужава.

01.12.2014

Надежда Павлова