ЗА ПОРТАЛИТЕ И ХОРАТА

ЗА ПОРТАЛИТЕ И ХОРАТА

(С благодарност към Марти, към хората които ме срещнаха с него и всички, с които ме срещна той…)
Сигурно са ви казвали, че целта на една фотографска изложба е да продадете творбите си на добра цена, да получите ласкави критики от компетентни критици или да бъдете поканени в популярна медия, за да представите работата си и не на последно място да се сдобиете с известност и да получите уважение в творческите среди. Това може и да се случи, а може да се случи и нещо съвсем необикновенно и различно от тези всеобщи пожелания…
В серията „Портали”, преди четири години започнах да разглеждам билборда като портал към илюзорно щастие. Вход, през който в нашето съзнание нахлуват силно манипулативни послания, променящи отношението ни към реалността, в която живеем, като ни внушават страстно да желаем вещи и услуги, от които нямаме нужда, и едновременно ни правят нещастни от липсата им. Чувствах, че някой продава нашето внимание, без да ни е питал и печели от това. В този период създадох един триптих включващ творбите: „Градски портали”, „Портали без идеи” и „Портали в излишък”. По-късно продължих работата си по проекта, като взех част от фотографиите направени още през 2010 година, премахнах рекламните послания и на тяхно място в рамката на билборда вградих репродукции на някои от най-известните картини в историята на живописта. Шедьоври вместо рекламни надписи. Портал към други времена и ценности. Връщане към други епохи.
– Какво се крие зад порталите?
Никога не можем да сме сигурни и по-добре да нямаме очаквания. Хубавото на порталите е, че мигновенно те пренасят в друго време и място или пък пренасят някой от друго време и място при теб. Хубаво е този процес да носи познание и да има изненада, по възможност приятна.
Може би тук е мястото да споделя една задпортална история. Рано сутринта на 11 юни 2013, след откриването на моята изложба „Портали”, ми се обади много любезен мъж и ми каза следното: „Не се познаваме. Казвам се Добрин, току що си тръгнах от вашата изложба и съм човекът от снимката на плаката”.
Много се зарадвах. В тази моя работа една двойка преминава пред билборд, в рамката на който съм монтирала репродукция на картината на Гюстав Кайбот – „Парижка улица в дъждовен ден”. Елегантната двойка с чадъри в предния план на платното, сякаш преминава през портала и се превръща в забързаната двойка от снимката ми. Съвпадението на цветовете и детайлите от фотографията и картината на места са удивителни. Тази творба използвах като визия за поканата и плаката на събитието. Изненадващо този човек се появява, научил от свои приятели в Брюксел, че се разхожда на една покана за изложба. Срещата ни беше удивителна. Моят мистериозен модел се появи, излязъл от снимката ми, три години след като съм го снимала със съпругата му Мая. Направихме си обща снимка пред плаката, в ръка с моя подарък за него…под един чадър, защото отново валеше…и двамата бяхме с червени обувки…без да сме се наговаряли.
Историята не свършва дотук. По късно същия ден получих обаждане от доц. Мартин Крупев (голям почитател на макрофотографията), който ми каза, че много съм зарадвала неговия дългогодишен приятел Добри и би искал да се запознаем. В разговора спомена, че се занимава с образна диагностика и ако аз или някой от семейството ми има проблем със здравето да го потърся. Преди броени дни го потърсих и той ни помогна, за което от сърце му благодаря. Прекарах две седмици в болнични стаи като придружител мислейки си за порталите и за хората, за неочакваните подаръци на съдбата и за необикновенните срещи, към които ни водят те…

София, 04.04.2014