СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА КАШОН КАРТОФИ, АНГЕЛИ И РЕТРО ВЛАК

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА КАШОН КАРТОФИ, АНГЕЛИ И РЕТРО ВЛАК

©Надежда Павлова

Наскоро попаднах на тази много поучителна история и реших да я споделя:

„Един човек пристигнал в Рая. Любезен ангел-гид му показал три различни секции. Секцията за получаване на молбите отправени от хората към Бог била много натоварена. Втората секция за изпращане на божията милост и благословии към хората, също. Но в третата, предназначена за получаване на признание и обратна връзка, седял бездейно само един ангел. На въпроса на посетителя защо в нея е тъй пусто, получил отговор, че след като хората получат това, което са пожелали, рядко някой изпраща потвърждение или благодарност.”

Опитах се да си представя ако има четвърта секция, предназначена за получаване на снимки от посещения и срещи, сигурно няма да има ангел изобщо.

Замисляли ли сте се колко много хора са заставали пред обектива ви, познати и непознати, готови да споделят с вас настроението и личната си история и колко от направените от вас снимки са стигали до тях. Някои може би все още очакват запечатаните мигове, които сте им обещали. Вероятно в прашната ви очукана от път фотографска чанта все още се намират омачканите листчета с техни адреси и дори бихте могли да свържете имената им с лицата от вашите архиви. Може би за вас те вече нямат значение, но си помислете колко радост и хубави спомени биха донесли на онези хора.

Преди години получих ценен урок от една триградска баба. Снимах я рано сутринта на Великден през 2003 година. Тя събуди семейството си, за да я снимам с всички. Написа ми адреса си на мазно от козунаци парче вестник. Сложих го в чантата си с обичайното, много типично, за фотографите обещание да изпратя снимките скоро. Трябва да беше минало много време, когато намерих нейния адрес в купчината с други адреси и имена на хора, снимани от мен. Почувствах голямо неудобство. Изрових филмите със снимки от Триград. Изкопирах ги и ги изпратих. След около месец получих покана за колет. В пощата ми казаха, че едва ли ще мога да взема пратката сама. Колетът се оказа огромен кашон с подател от Триград, а съдържанието картофи. Спомних, че докато снимах бабката споделих колко са ми вкусни триградските картофи. И тя си беше спомнила.

През 2008 година участвах в пленер с ретро влак от гара Септември до Велинград. Машинистите на парния локомотив бяха весели и недоверчиви хора. На моите обещания, че ще им изпратя снимки се шегуваха, че ще съм първата, ако наистина се случи. Споделиха, че са имали десетки такива събития, снимани са хиляди пъти от стотици фотографи и съответно са получавали стотици обещания, но нито една снимка. Те разбира се не знаеха, за урока, който бях научила от „един кашон с картофи”. Още в деня на завръщането си изпратих диск с 300 снимки по локомотив от гара София за гара Септември.

©Надежда Павлова

Всяка година си правят календар от снимките ми, канят мен и семейството ми на техни сбирки и винаги ми се обаждат за Коледа. Дори сега когато част от тях вече не работят в БДЖ.

През лятото на 2009 ми се обадиха, че ще правят пробно пътуване с парния локомотив и ретро вагоните. Поканиха ме да заведа децата си и деца на приятели. Отидох със седем деца. Снимах ги за спомен. Тези снимки спечелиха много награди, а децата, някои от тях вече млади мъже, все още си спомнят малките гари, дървените вагони и наденицата печена на лопата в пещта на локомотива.

Вероятно и вие имате такива истории. Но ако нямате, извадете смачканите визитки и листчета с адреси от чантата си и изпратете снимките. Едва ли ще получите кашон с картофи или покана за вълшебно пътуване с парен локомотив. На първо време ще получите подарък, за който не сте и подозирали. Усещането, че сте зарадвали някой, който ще си спомня за вашата среща. Не ви препоръчвам да се заседявате в секцията за признание и обратна връзка. Вече знаете, че там е малко пусто. Но изпратените от вас фотографии със сигурност са в портфейли, албуми и рамки.

16.04.2015

©Надежда Павлова